Индексът за кредитен бонитет на Creditreform


През 1986 г. германо-австрийската рейтингова агенция “Кредитреформ” въвежда 15 комбинации от критерии за анализирането на бонитета на дадена фирма. Тези комбинации се “размесват” (matching) и се изследват при различно съотношение на една или друга група фактори, в това число:
начини на разплащане във фирмата;
кредитно реноме;
количество на подписаните договори за поръчки/търговски позиции;
общо състояние на фирмата/тенденции в развитието на бизнеса;
структура на персонала;
оборот/съвкупен стопански капацитет;
производителност: обем на оборота на един зает във фирмата (по стойност);
структура на собствения капитал;
разплащателен морал на клиентите;
политика на разплащания на фирмата;
цикъл на обращаемост на капитала;
правна форма на регистрация;
възрастова структура на персонала;
структура на съсобствеността;
състояние на отрасъла.
В методиката на анализа се включва съпоставяне по всеки критерий в едно добре функциониращо предприятие и в друго, в което са констатирани отклонения от един положителен бонитет приет като ориентир. Отчитат се вариации според вида на фирмата и пазарната ситуация при вземане на кредити само с лична карта без доказване на доходи. Във всеки случай обаче, на първите два критерия (“Начини на разплащане” и “Оценка на кредитното реноме”) се дава относително тегло между 20 и 24 процента, съотв. между 25 и 30 процента, което е най-голямо измежду всичките 15 фактора. При експертната оценка на кредитната надеждност се отдава голямо значение на индивидуал- ното впечатление от лицата, които подписват договорите за кредит от страна на фирмата, тяхната компетентност досегашното обслужване на кредитния портфейл във фирмата и т.н.
Този подход отговаря на стила и методите на работа в германоезичните европейски страни, в които се отдава изключително значение на персоналните и личностни особености на физическия кредитополучател като предприемач или представител на институцията-длъжник. Конкурентни фирми в други банкови системи и извъневропейските агенции изразяват по този повод силно съмнение, тъй като те изхождат от презумпцията, че бонитетът на дадената личност не може така лесно да бъде проанализиран, за да залегне в основата на достоверен анализ. Друго съмнение се изразява по повод съхраняването и актуализирането на личностните данни в общия масив фирмени данни в рамките на по-дълъг времеви период.
В методиката на “Кредитреформ” данните за оборота и финансовата информация заемат дял от 25 на сто в общата информация, ползвана при анализа. Структурните сведения “тежат” с 10-15 процента. Останалият дял от 10 до 15 на сто се пада на развитието на отрасъла и на количествени фактори (напр. относителна големина на дадената фирма в сравнение със средния размер в дадения отрасъл).
В крайна сметка, индексът на бонитета по методиката на “Кредитреформ” се измерва със стойности в границите от 100 до 600 пункта. Ако след първите цифри се постави запетая, оценъчната система става подобна на тази, която се ползва за измерване на успеваемостта в немските училища. Така, състояние на фирмата, близко до “отличния” бонитет. се представя примерно с индекс “130”. За “добър” се счита индексът “200”, а за “задоволителен” – “300”. Негативни отклонения от желаното приемливо равнище се индексират с “400”, а незадоволителен бонитет имат фирмите, анализът на показателите на които дава резултат от 500 и повече пункта.
Самите ползватели на услугите на “Кредитреформ” изтъкват, че поради трудности в набирането на количествените данни окончателните анализи на тази фирма трява да бъдат възприемани с известни резерви. Ето защо ползването на нейните сведения за потенциалните длъжници по възможност трябва да се приема само като допълнение към собствените оценки на банките.

Парични ресурси в България


Предвид слабата ликвидност и неатрактивност на акциите на фондовата борса, както и ниското предлагане на ДЦК се очаква пенсионните фондове да бъдат най-активният участник на пазара на ипотечни облигации. Това показва и практиката в развитите страни, където тези фондове са оказали голямо влияние върху развитието на капиталовите пазари.
Казаното дотук показва, че в България съществуват достатъчни парични ресурси от спестявания и от средства на институционални инвеститори и кредити, които теоретично могат да изкупят целия обем емитирани ипотечни облигации. Друг е въпросът дали това наистина ще стане в близко бъдеще. Не трябва да се забравя фактът, че към ипотечните облигации могат да проявят интерес и чуждестранни портфейлни инвеститори.
Какви пречки биха могли да възникнат пред бъдещето развитие на пазара на ипотечни облигации в България? На първо място трябва да се посочи слабо развитият пазар на ценни книжа. Той се характеризира с незначителен обем търговия, а акциите на редица по-малки компании не се търгуват въобще. Цените на акциите варират в твърде големи граници, което ги прави много рискова инвестиция. От гледна точка на предлагането на ресурси за търговия може да се отбележи, че държавата не захранва фондовата борса с акции на достатъчно атрактивни дружества по линия на приватизацията. Последната се извършва главно чрез преговори с потенциални купувачи.
Важен е фактът, че не съществува лесно достъпна и достатъчно достоверна информация за дружествата — емитенти. От гледна точка на търсенето пък може да се отбележи почти пълната липса на интерес у дребните инвеститори за покупка на ценни книжа. Това може да се обясни с липсата на достатъчно парични средства у населението, както и с недостатъчните инвестиционна култура, опит и нагласа за такава дейност. Няма данъчни стимули за инвестиране в ценни книжа, а и доверието на обикновените граждани в капиталовия пазар е ниско. В периода 1994-1995 г. капиталовият пазар се характеризира с нерегулирана търговия и фалити на редица пирамидални дружества, обещавали големи печалби. Известно оживление има при първата вълна на масова приватизация от 1996 г., но последвалата голяма инфлация и девалвация на лева силно намалиха реалната стойност на тези акции и на практика ги обезсмислиха. След законовото регламентиране на търговията с ценни книжа и официалното стартиране на „Българска фондова борса — София“ през октомври 1997 г. общото ценово равнище на всички акции в известна степен се покачи, след което обаче последва силно спадане (особено след кризата в Русия от лятото на 1998 г.) и активната търговия замря. Втората вълна на масовата приватизация породи доста слаб интерес у инвеститорите предвид неатрактивните дружества, които бяха предложени и не успя да съживи фондовия пазар. Пазарната капитализация на тридесетте най-големи дружества на борсата е спаднала от 1,2 млрд. USD в началото на 1998 г. до около 200 млн. USD към края на октомври 2000 г.11 Друг основен проблем на борсата е липсата на ликвидност. Не съществуват маркет-мейкъри, които да осигуряват ликвидност на пазара, поддържайки постоянно оферти „купува“ и „продава“ за акциите на определени дружества. В резултат на всичко това компаниите (особено големите) не емитират акции и облигации, защото към пазара няма достатъчно интерес от местните и чуждестранните портфейлни инвеститори. Едновременно с това липсата на атрактивни и ликвидни книжа не привлича инвеститорите, т.е. налице е затворен кръг. На практика, работеща борса не съществува, което е проблем и за реалния сектор, тъй като не се създават естествени механизми за оценка и отстраняване на неефективния мениджмънт в предприятията, което води до финансовата им неефективност.

Инвестиционна стратегия с облигации

Облигациите се пускат в обръщение от държавата или от фирмите. Инвеститорите купуват облигации, за да получат по-големи доходи от капитала. По-голяма част от инвеститорите не мислят за общата печалба. Инвеститорите са задоволени от факта, че институцията, пускаща в обръщение облигациите, им изплаща предварително определения доход. А определения доход е само част от определената печалба.
Втората част на печалбата произтича от увеличаването на цените на облигациите и може да превиши предварително определения доход, като може да донесе на инвеститорите обща печалба от порядъка на 30% в годишна скала, но инвеститорите често не помнят това, или не го знаят. Това е възможно през периода на спадане на процентната норма (лихвения процент). През периодите на увеличаването на процентната норма (лихвения процент), можем да загубим предварително определената норма и печалба. Тези периоди се повтарят с една последователност през 3 до 5 години.
Преди да използваме сметката за общата печалба от бързи кредити, трябва да определим насоките на колебанията на процентната норма (лихвения процент) и да предвидим, дали нивото и през следващите години няма да се окаже по-високо, по-ниско или няма да претърпи никаква промяна. Едва след реализирането на такава прогноза можем да предприемем конкретни действия, свързани с пакета облигации, който си избираме. За да можем да обясним това, ще се върнем към месец май 1984 година. Правителствените облигации носеха тогава 14% доход. Разликата между облигациите на фирмите с най-добър кредит и подчинения кредит беше 4-процентни точки, а освен това облигациите на предприятията с най-лош кредит даваха до 18% от дохода. По голяма част от облигациите бяха продавани с голям дисконт, за да могат ефективно да донесат от 14% до 18% годишна печалба.
Да допуснем, че инвеститорите правилно предвиждат спадането на процентната норма (лихвения процент) с 6% в продължение на следващите две години. Какви трябва да бъдат характерните черти на облигациите, за да могат да донесат най-голяма печалба?
* дългосрочни или краткосрочни?
* дисконтирани или премирани?
* с най-добър или подчинен кредит?
Правилното решение би било закупуване на дългосрочни облигации, дисконтирани, с подчинен кредит. По-долу представяме, какво влияние имат характерните черти на облигациите върху техните цени.